Точно тогава когато животът ми вървеше в руслото на спокойствието и увереноста срещнах Него.Запознанството ни беше повече от абсурдно..на повече от 2000км от България на едно повече от странно място.Вечерта на моето пристигане се наложи да делим едно помещение с него...чиста случайност...можеше да съм настанена при около поне още  5 човека.А дали беше случайност?Или наистина живота си прави странни шеги с нас.Заспах бързо поради дългото пътуване ...пробудих се и в тъмнината забелязах погледа му.Естествено реакцията -шок и ужас..тоя пък сега какво искаше..Не спря да говори няколко часа..раздразнението ми беше пълно.В него момент си мислех само ,че няма по досаден човек от него.Обедното ми събуждане бе съпроводено от кафе направено от него и избягване от моя страна Вечерта продължавах с пътя си и нямах никакво намерение да се занимавам с досадници.Но той не престана...стоеше и ме зяпаше цял ден и говори...а вечерта ме изпрати с думите-Пак ще се видим...хмм странна птица си казвам аз и си тръгвам.
Четери месеца по-късно наистина се видяхме...отново нереална ситуация.Вечерта имаше събиране с мои приятели ,малко преди полунощ звъни той (телефон не бях давала ,но явно някое "услужливо "другарче бе помогнало.Иска да ме види.....казвам хайде де ,шегувайки се знаейки ,че е на 100км от мен...След час и половина наистина дойде .....всичко беше шега в началото...мислех ,че е увлечение...Ноооо почти две години не са увлечение вече....няколко пъти се опитах да прекратя всякакви отношения ,но не се получи..Не бях готова да се откажа от разговорите ни ,от секса ,от Него.Въпреки ,че знам  наранявам всички включително и себе.Каза ми че ме обича-отклоних темата, както и всякакви други разговори на тема любов..до миналия месец ,в който тихичко сподели ,че в досегашния му живот аз съм жената, с коята може да разговаря постоянно ,от която не се притеснява от нищо..прекъснах го отново.Разбрах че не може повече да продължим-точно тогава светна лампичката и вината и срамът станаха огромни. Прекрасна нощ-последна нощ...
ЛИПСВА МИ....но важната не съм вече аз..живота продължава, а с него и хубавите моменти за всички ни надявам се....